Голгота
Нямам повече сили да дишам
в тази черна кутия
като порцеланова кукла
с пречупени китки...
Там е тъмно и тясно
и не искам да крия
вечно в нея душата си
от болка превита.
Не мога, не искам
и макар да боли,
ще изляза, а ти
ако искаш ме виждай
с всички рани
от всички твои бодли,
ако искаш съди ме,
ако искаш убий ме...
Само не казвай, че не си ме познавал
и че никога не си ме обичал,
защото тогава
ще ме ме видиш с криле,
приковани към залеза,
от които кръвта ми към теб ще изтича...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Ангелова Все права защищены
