21 feb 2010, 23:28

Голота

  Poesía » Otra
2.2K 0 19

" Голото ми тяло заслужава само този,

който е видял голата ми душа!"

                       Ч. Чаплин

 


Поиска ме гола... и аз се съблякох...

От себе си махнах тайния страх,

със който събирах голямата сила,

в която се криех... и така оцелях.

 

Смъкнах грима, с който покривах

очите наивни и звездиците в тях,

от устните махнах гримасата крива,

която показвах вместо звънкия смях.

 

Косите, които в боите съм скрила,

разпръснах, изчистени, като жива река.

Душата разголих и оставих без сила –

пред теб се изправих, в таз голота.

 

Но пленен от красивата външност...  уплашен

от всичко, което във мене видя –

подритна душата ми в ъгъла прашен

и тялото само от мен пожела...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на вас, Борис и Валка!
  • Вълнуващо!
    Чудесно!
  • Да, душата не се вижда с очи... хубавия стих също- макар, че те много помагат! Докосващ, бих казал сграбчващ стих! Поздрав !
  • Благодаря на всички, които наминахте!
    Поздрави!
  • Страхотно, Паула! Много ми хареса, много ме развълнува!
    Красива поезия твориш, продължавай!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...