Feb 21, 2010, 11:28 PM

Голота

  Poetry » Other
2.2K 0 19

" Голото ми тяло заслужава само този,

който е видял голата ми душа!"

                       Ч. Чаплин

 


Поиска ме гола... и аз се съблякох...

От себе си махнах тайния страх,

със който събирах голямата сила,

в която се криех... и така оцелях.

 

Смъкнах грима, с който покривах

очите наивни и звездиците в тях,

от устните махнах гримасата крива,

която показвах вместо звънкия смях.

 

Косите, които в боите съм скрила,

разпръснах, изчистени, като жива река.

Душата разголих и оставих без сила –

пред теб се изправих, в таз голота.

 

Но пленен от красивата външност...  уплашен

от всичко, което във мене видя –

подритна душата ми в ъгъла прашен

и тялото само от мен пожела...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на вас, Борис и Валка!
  • Вълнуващо!
    Чудесно!
  • Да, душата не се вижда с очи... хубавия стих също- макар, че те много помагат! Докосващ, бих казал сграбчващ стих! Поздрав !
  • Благодаря на всички, които наминахте!
    Поздрави!
  • Страхотно, Паула! Много ми хареса, много ме развълнува!
    Красива поезия твориш, продължавай!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...