Голота
|
" Голото ми тяло заслужава само този, който е видял голата ми душа!" Ч. Чаплин
Поиска ме гола... и аз се съблякох... От себе си махнах тайния страх, със който събирах голямата сила, в която се криех... и така оцелях.
Смъкнах грима, с който покривах очите наивни и звездиците в тях, от устните махнах гримасата крива, която показвах вместо звънкия смях.
Косите, които в боите съм скрила, разпръснах, изчистени, като жива река. Душата разголих и оставих без сила – пред теб се изправих, в таз голота.
Но пленен от красивата външност... уплашен от всичко, което във мене видя – подритна душата ми в ъгъла прашен и тялото само от мен пожела... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
!
