27 feb 2025, 6:22

Голямата любов 2010

  Poesía
453 1 1

И такава се случва - понякога.

В книгите или по филмите.

Идва тя тъй, съвсем неочаквано.

И след това не си и отива.

 

Не задавам въпроси - такива.

А и отговори не очаквам.

Тя е нежна - като самодива.

Или е сияние в мрака.

 

Да, голямата любов - тя е вечна.

А животът - той е до време.

Тя е приказната безконечност -

аз поне, така я приемам.

 

Не, не зная какво ще се случи.

Тя избухва, и всичко помита.

И е всичко в ръцете на случая.

А за болката - аз и не питам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, любовта остава вечно жива и винаги търси сърца, в които да се подслони. Без нея, животът губи смисъл. Хареса ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...