27 feb 2025, 6:22

Голямата любов 2010

  Poesía
458 1 1

И такава се случва - понякога.

В книгите или по филмите.

Идва тя тъй, съвсем неочаквано.

И след това не си и отива.

 

Не задавам въпроси - такива.

А и отговори не очаквам.

Тя е нежна - като самодива.

Или е сияние в мрака.

 

Да, голямата любов - тя е вечна.

А животът - той е до време.

Тя е приказната безконечност -

аз поне, така я приемам.

 

Не, не зная какво ще се случи.

Тя избухва, и всичко помита.

И е всичко в ръцете на случая.

А за болката - аз и не питам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, любовта остава вечно жива и винаги търси сърца, в които да се подслони. Без нея, животът губи смисъл. Хареса ми!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...