Feb 27, 2025, 6:22 AM

Голямата любов 2010

  Poetry
450 1 1

И такава се случва - понякога.

В книгите или по филмите.

Идва тя тъй, съвсем неочаквано.

И след това не си и отива.

 

Не задавам въпроси - такива.

А и отговори не очаквам.

Тя е нежна - като самодива.

Или е сияние в мрака.

 

Да, голямата любов - тя е вечна.

А животът - той е до време.

Тя е приказната безконечност -

аз поне, така я приемам.

 

Не, не зная какво ще се случи.

Тя избухва, и всичко помита.

И е всичко в ръцете на случая.

А за болката - аз и не питам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, любовта остава вечно жива и винаги търси сърца, в които да се подслони. Без нея, животът губи смисъл. Хареса ми!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...