27.02.2025 г., 6:22

Голямата любов 2010

451 1 1

И такава се случва - понякога.

В книгите или по филмите.

Идва тя тъй, съвсем неочаквано.

И след това не си и отива.

 

Не задавам въпроси - такива.

А и отговори не очаквам.

Тя е нежна - като самодива.

Или е сияние в мрака.

 

Да, голямата любов - тя е вечна.

А животът - той е до време.

Тя е приказната безконечност -

аз поне, така я приемам.

 

Не, не зная какво ще се случи.

Тя избухва, и всичко помита.

И е всичко в ръцете на случая.

А за болката - аз и не питам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, любовта остава вечно жива и винаги търси сърца, в които да се подслони. Без нея, животът губи смисъл. Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...