24 jul 2005, 23:41

Гора 

  Poesía
1630 0 3

 

 

Душата ми е като есен,

в гора с опадали листа,

самотна,пуста,с налегнала тъга

и само вятърът напомня,

че съм жива,чупейки

изсъхналите клони.

 

Дори и гробищата по-весели

от мен са,и в тях плаче някой,

както сълзят и мойте клони,

но в моята гора е като ад-

в един безкраен непрогледен мрак.

 
                              Писано 2004та

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??