Jul 24, 2005, 11:41 PM

Гора 

  Poetry
1649 0 3

 

 

Душата ми е като есен,

в гора с опадали листа,

самотна,пуста,с налегнала тъга

и само вятърът напомня,

че съм жива,чупейки

изсъхналите клони.

 

Дори и гробищата по-весели

от мен са,и в тях плаче някой,

както сълзят и мойте клони,

но в моята гора е като ад-

в един безкраен непрогледен мрак.

 
                              Писано 2004та

© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??