24.07.2005 г., 23:41 ч.

Гора 

  Поезия
1499 0 3

 

 

Душата ми е като есен,

в гора с опадали листа,

самотна,пуста,с налегнала тъга

и само вятърът напомня,

че съм жива,чупейки

изсъхналите клони.

 

Дори и гробищата по-весели

от мен са,и в тях плаче някой,

както сълзят и мойте клони,

но в моята гора е като ад-

в един безкраен непрогледен мрак.

 
                              Писано 2004та

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??