24 июл. 2005 г., 23:41

Гора 

  Поэзия
1632 0 3

 

 

Душата ми е като есен,

в гора с опадали листа,

самотна,пуста,с налегнала тъга

и само вятърът напомня,

че съм жива,чупейки

изсъхналите клони.

 

Дори и гробищата по-весели

от мен са,и в тях плаче някой,

както сълзят и мойте клони,

но в моята гора е като ад-

в един безкраен непрогледен мрак.

 
                              Писано 2004та

© Деси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??