23 jun 2007, 22:36

Гора след дъжд 

  Poesía
826 0 13
Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.

Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.

Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!"

Подпряна от хиляда ствола,
пред мен лежи добра алея
и ме примамва с алкохола
на пресните следи по нея.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??