23 июн. 2007 г., 22:36

Гора след дъжд 

  Поэзия
827 0 13
Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.

Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.

Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!"

Подпряна от хиляда ствола,
пред мен лежи добра алея
и ме примамва с алкохола
на пресните следи по нея.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??