Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
23.06.2007 г., 22:36 ч.

Гора след дъжд 

  Поезия
825 0 13
Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.

Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.

Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!"

Подпряна от хиляда ствола,
пред мен лежи добра алея
и ме примамва с алкохола
на пресните следи по нея.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??