Гора след дъжд
Гората стъпва с влажни стъпки
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.
Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.
Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!"
Подпряна от хиляда ствола,
пред мен лежи добра алея
и ме примамва с алкохола
на пресните следи по нея.
между дърветата си живи.
А там отгоре светли кръпки
сушат пътеките й криви.
Дете подскача към листата,
защото иска да порасне.
Гласът му удря тишината
и тя щастливо, звънко гасне.
Два чифта сини маратонки
чертаят кръгове пред пейка.
Тя рита падналите клонки,
а той си мисли: "Чародейка!"
Подпряна от хиляда ствола,
пред мен лежи добра алея
и ме примамва с алкохола
на пресните следи по нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
