9 abr 2007, 15:53

Горчи 

  Poesía
811 0 27

Поиска така, замълча...

Река от сълзи ме залива,

отново боли, загорча,

сънят - не дошъл - си отива.


Тъгата  живее нахално,

изгаря, отвътре е рана.

Мълчи, да говорим е рано

и друга от теб е избрана.


Чертае животът пътеки -

една за теб, друга за мен,

но разделени така, навеки,

един миг остави ни спомен.


Тишина, излишни са думи,

ето, утрото идва, спасение.

Зазорява, пак поемаме друми

аз и ти, а ние -  в забвение.


Беше сън, тих порив и блян,

разминаване безвъзвратно,

ала пак боли, неизживян

вълнуващ миг, непонятно.


Искам тази тишина. Замълчи!

Харизматичен миг и посока.

Аз избрах този път - да горчи,

за да плащам цената висока.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??