Apr 9, 2007, 3:53 PM

Горчи 

  Poetry
850 0 27

Поиска така, замълча...

Река от сълзи ме залива,

отново боли, загорча,

сънят - не дошъл - си отива.


Тъгата  живее нахално,

изгаря, отвътре е рана.

Мълчи, да говорим е рано

и друга от теб е избрана.


Чертае животът пътеки -

една за теб, друга за мен,

но разделени така, навеки,

един миг остави ни спомен.


Тишина, излишни са думи,

ето, утрото идва, спасение.

Зазорява, пак поемаме друми

аз и ти, а ние -  в забвение.


Беше сън, тих порив и блян,

разминаване безвъзвратно,

ала пак боли, неизживян

вълнуващ миг, непонятно.


Искам тази тишина. Замълчи!

Харизматичен миг и посока.

Аз избрах този път - да горчи,

за да плащам цената висока.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??