Горчи
Поиска така, замълча...
Река от сълзи ме залива,
отново боли, загорча,
сънят - не дошъл - си отива.
Тъгата живее нахално,
изгаря, отвътре е рана.
Мълчи, да говорим е рано
и друга от теб е избрана.
Чертае животът пътеки -
една за теб, друга за мен,
но разделени така, навеки,
един миг остави ни спомен.
Тишина, излишни са думи,
ето, утрото идва, спасение.
Зазорява, пак поемаме друми
аз и ти, а ние - в забвение.
Беше сън, тих порив и блян,
разминаване безвъзвратно,
ала пак боли, неизживян
вълнуващ миг, непонятно.
Искам тази тишина. Замълчи!
Харизматичен миг и посока.
Аз избрах този път - да горчи,
за да плащам цената висока.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
