18 jul 2010, 22:05

Горчи...

  Poesía » Otra
652 0 3

Десет години в очакване на чудо. То не дойде.

Сред болката изгубена - в копнежа за дете.

И ден след ден  умираше една надежда

в нелепостта на дългото премеждие.

На чуждите деца се радваше като на свои,

а пътят ù сред самота се виеше в завои.

След всеки нов - очакваше  да чуе ”Мамо!”,

за да разцъфне любовта ù  като пламък...

Докато времето летеше  на невидими криле,

тя осъзна невъзможността да си  роди дете...

След колебания и след безсънни нощи се реши,

момиченце като картинка си осинови.

Обикна го тъй както родна майка не обича,

със грижи го обсипа и подир него тичаше.

Порастна то и се превърна  в хубавица,

но ”мама” вече бе останала вдовица...

Тъй трудно се понасят вдовишките неволи,

със сълзи на очи тя пред иконата се молеше:

“О, Господи Иисусе, дай ми много здраве,

детето си да мога да отгледам и изхраня!

Да се изучи първо, после да се задоми,

да е щастливо в брака и деца да си роди!”

Във утрините по зори се будеше

и по петнайсет часа в денонощие се трудеше

момиченцето ù да е добре, да има  всичко,

защото безпределно го обичаше и бе едничко.

Изминаха години и девойчето превърна се в жена.

И, като всяко лудо-младо, потърси и намери любовта.

Откри я във един почти връстник на “мама”.

Какво пък - казват, че за любовта прегради няма...

Жената пак бе мила и грижовна,

но за дъщерята и за зетя стана неудобна.

Макар че във  дома си да живеят ги покани,

те във сърцето ù нанесоха безбройни рани.

Бездушно покрай нея преминаваха

и мълчешком я отминаваха,

защото тя не била истинската майка.

Дори на внученцето,  малко като запетайка,

не даваха със баба да играе с аргументи,

че само била баба, но “по документи”.

Тъй младата жена изхвърли от живота тая,

която за нея правеше и невъзможното възможно.

Това, което правила, било нищожно

било е нейно задължение

и затова не чувствувала и  угризение...

 

На улицата днес съзрях жената-сянка

По-скоро беше сянка, не жена,

и скиташе самотна по света...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • настръхнах.. и усетих много мъка, много болка тук...
    Да съгласна съм, цял един живот, но живот ли е било или мъки, сълзи и път през ада.

  • Руми,Любо,благодаря ви за искрените и топли коментари! Поздрав от мен и морето!
  • За съжаление се среща....забравиха човеците ,че са Човеци....!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....