18 jul 2010, 22:05

Горчи...

  Poesía » Otra
654 0 3

Десет години в очакване на чудо. То не дойде.

Сред болката изгубена - в копнежа за дете.

И ден след ден  умираше една надежда

в нелепостта на дългото премеждие.

На чуждите деца се радваше като на свои,

а пътят ù сред самота се виеше в завои.

След всеки нов - очакваше  да чуе ”Мамо!”,

за да разцъфне любовта ù  като пламък...

Докато времето летеше  на невидими криле,

тя осъзна невъзможността да си  роди дете...

След колебания и след безсънни нощи се реши,

момиченце като картинка си осинови.

Обикна го тъй както родна майка не обича,

със грижи го обсипа и подир него тичаше.

Порастна то и се превърна  в хубавица,

но ”мама” вече бе останала вдовица...

Тъй трудно се понасят вдовишките неволи,

със сълзи на очи тя пред иконата се молеше:

“О, Господи Иисусе, дай ми много здраве,

детето си да мога да отгледам и изхраня!

Да се изучи първо, после да се задоми,

да е щастливо в брака и деца да си роди!”

Във утрините по зори се будеше

и по петнайсет часа в денонощие се трудеше

момиченцето ù да е добре, да има  всичко,

защото безпределно го обичаше и бе едничко.

Изминаха години и девойчето превърна се в жена.

И, като всяко лудо-младо, потърси и намери любовта.

Откри я във един почти връстник на “мама”.

Какво пък - казват, че за любовта прегради няма...

Жената пак бе мила и грижовна,

но за дъщерята и за зетя стана неудобна.

Макар че във  дома си да живеят ги покани,

те във сърцето ù нанесоха безбройни рани.

Бездушно покрай нея преминаваха

и мълчешком я отминаваха,

защото тя не била истинската майка.

Дори на внученцето,  малко като запетайка,

не даваха със баба да играе с аргументи,

че само била баба, но “по документи”.

Тъй младата жена изхвърли от живота тая,

която за нея правеше и невъзможното възможно.

Това, което правила, било нищожно

било е нейно задължение

и затова не чувствувала и  угризение...

 

На улицата днес съзрях жената-сянка

По-скоро беше сянка, не жена,

и скиташе самотна по света...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • настръхнах.. и усетих много мъка, много болка тук...
    Да съгласна съм, цял един живот, но живот ли е било или мъки, сълзи и път през ада.

  • Руми,Любо,благодаря ви за искрените и топли коментари! Поздрав от мен и морето!
  • За съжаление се среща....забравиха човеците ,че са Човеци....!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...