Десет години в очакване на чудо. То не дойде.
Сред болката изгубена - в копнежа за дете.
И ден след ден умираше една надежда
в нелепостта на дългото премеждие.
На чуждите деца се радваше като на свои,
а пътят ù сред самота се виеше в завои.
След всеки нов - очакваше да чуе ”Мамо!”,
за да разцъфне любовта ù като пламък...
Докато времето летеше на невидими криле,
тя осъзна невъзможността да си роди дете...
След колебания и след безсънни нощи се реши,
момиченце като картинка си осинови. ...