18 июл. 2010 г., 22:05

Горчи...

653 0 3

Десет години в очакване на чудо. То не дойде.

Сред болката изгубена - в копнежа за дете.

И ден след ден  умираше една надежда

в нелепостта на дългото премеждие.

На чуждите деца се радваше като на свои,

а пътят ù сред самота се виеше в завои.

След всеки нов - очакваше  да чуе ”Мамо!”,

за да разцъфне любовта ù  като пламък...

Докато времето летеше  на невидими криле,

тя осъзна невъзможността да си  роди дете...

След колебания и след безсънни нощи се реши,

момиченце като картинка си осинови.

Обикна го тъй както родна майка не обича,

със грижи го обсипа и подир него тичаше.

Порастна то и се превърна  в хубавица,

но ”мама” вече бе останала вдовица...

Тъй трудно се понасят вдовишките неволи,

със сълзи на очи тя пред иконата се молеше:

“О, Господи Иисусе, дай ми много здраве,

детето си да мога да отгледам и изхраня!

Да се изучи първо, после да се задоми,

да е щастливо в брака и деца да си роди!”

Във утрините по зори се будеше

и по петнайсет часа в денонощие се трудеше

момиченцето ù да е добре, да има  всичко,

защото безпределно го обичаше и бе едничко.

Изминаха години и девойчето превърна се в жена.

И, като всяко лудо-младо, потърси и намери любовта.

Откри я във един почти връстник на “мама”.

Какво пък - казват, че за любовта прегради няма...

Жената пак бе мила и грижовна,

но за дъщерята и за зетя стана неудобна.

Макар че във  дома си да живеят ги покани,

те във сърцето ù нанесоха безбройни рани.

Бездушно покрай нея преминаваха

и мълчешком я отминаваха,

защото тя не била истинската майка.

Дори на внученцето,  малко като запетайка,

не даваха със баба да играе с аргументи,

че само била баба, но “по документи”.

Тъй младата жена изхвърли от живота тая,

която за нея правеше и невъзможното възможно.

Това, което правила, било нищожно

било е нейно задължение

и затова не чувствувала и  угризение...

 

На улицата днес съзрях жената-сянка

По-скоро беше сянка, не жена,

и скиташе самотна по света...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • настръхнах.. и усетих много мъка, много болка тук...
    Да съгласна съм, цял един живот, но живот ли е било или мъки, сълзи и път през ада.

  • Руми,Любо,благодаря ви за искрените и топли коментари! Поздрав от мен и морето!
  • За съжаление се среща....забравиха човеците ,че са Човеци....!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...