18.07.2010 г., 22:05

Горчи...

650 0 3

Десет години в очакване на чудо. То не дойде.

Сред болката изгубена - в копнежа за дете.

И ден след ден  умираше една надежда

в нелепостта на дългото премеждие.

На чуждите деца се радваше като на свои,

а пътят ù сред самота се виеше в завои.

След всеки нов - очакваше  да чуе ”Мамо!”,

за да разцъфне любовта ù  като пламък...

Докато времето летеше  на невидими криле,

тя осъзна невъзможността да си  роди дете...

След колебания и след безсънни нощи се реши,

момиченце като картинка си осинови.

Обикна го тъй както родна майка не обича,

със грижи го обсипа и подир него тичаше.

Порастна то и се превърна  в хубавица,

но ”мама” вече бе останала вдовица...

Тъй трудно се понасят вдовишките неволи,

със сълзи на очи тя пред иконата се молеше:

“О, Господи Иисусе, дай ми много здраве,

детето си да мога да отгледам и изхраня!

Да се изучи първо, после да се задоми,

да е щастливо в брака и деца да си роди!”

Във утрините по зори се будеше

и по петнайсет часа в денонощие се трудеше

момиченцето ù да е добре, да има  всичко,

защото безпределно го обичаше и бе едничко.

Изминаха години и девойчето превърна се в жена.

И, като всяко лудо-младо, потърси и намери любовта.

Откри я във един почти връстник на “мама”.

Какво пък - казват, че за любовта прегради няма...

Жената пак бе мила и грижовна,

но за дъщерята и за зетя стана неудобна.

Макар че във  дома си да живеят ги покани,

те във сърцето ù нанесоха безбройни рани.

Бездушно покрай нея преминаваха

и мълчешком я отминаваха,

защото тя не била истинската майка.

Дори на внученцето,  малко като запетайка,

не даваха със баба да играе с аргументи,

че само била баба, но “по документи”.

Тъй младата жена изхвърли от живота тая,

която за нея правеше и невъзможното възможно.

Това, което правила, било нищожно

било е нейно задължение

и затова не чувствувала и  угризение...

 

На улицата днес съзрях жената-сянка

По-скоро беше сянка, не жена,

и скиташе самотна по света...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • настръхнах.. и усетих много мъка, много болка тук...
    Да съгласна съм, цял един живот, но живот ли е било или мъки, сълзи и път през ада.

  • Руми,Любо,благодаря ви за искрените и топли коментари! Поздрав от мен и морето!
  • За съжаление се среща....забравиха човеците ,че са Човеци....!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...