20 abr 2008, 18:43

Горчи ми в устата, не намирам думи

  Poesía » Civil
2.4K 0 7

В памет на Вили Антонова

На днешния ти ден рожден
наместо да те поздравим -
във храма се събрахме, Вили,
със тебе за да се простим...

Роднини и приятели със болка
покрихме те с цветя в този ден,
не можехме да скриеме тъгата
и мъката във пролетния ден...

И мислехме си как се канехме
да се видим и да си побъбрим,
но в грижи ежедневни все пoтъвахме,
днес за последно с тебе ще се видим...

Горчи ми в устата, не намирам думи...
Като че ли вчера бяхме в института -
в старата ни сграда, всичките липиди
заедно, щастливи в стъклената стая...

Виолетките нежни, толкова уханни,
все ще ми напомнят те за тебе, Вили...
Може пък да има виждане и после -
ако тъй е значи, ще се видим още!!!

С обич
Веси

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...