Apr 20, 2008, 6:43 PM

Горчи ми в устата, не намирам думи

  Poetry » Civic
2.4K 0 7

В памет на Вили Антонова

На днешния ти ден рожден
наместо да те поздравим -
във храма се събрахме, Вили,
със тебе за да се простим...

Роднини и приятели със болка
покрихме те с цветя в този ден,
не можехме да скриеме тъгата
и мъката във пролетния ден...

И мислехме си как се канехме
да се видим и да си побъбрим,
но в грижи ежедневни все пoтъвахме,
днес за последно с тебе ще се видим...

Горчи ми в устата, не намирам думи...
Като че ли вчера бяхме в института -
в старата ни сграда, всичките липиди
заедно, щастливи в стъклената стая...

Виолетките нежни, толкова уханни,
все ще ми напомнят те за тебе, Вили...
Може пък да има виждане и после -
ако тъй е значи, ще се видим още!!!

С обич
Веси

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...