Горчи ми в устата, не намирам думи
В памет на Вили Антонова
На днешния ти ден рожден
наместо да те поздравим -
във храма се събрахме, Вили,
със тебе за да се простим...
Роднини и приятели със болка
покрихме те с цветя в този ден,
не можехме да скриеме тъгата
и мъката във пролетния ден...
И мислехме си как се канехме
да се видим и да си побъбрим,
но в грижи ежедневни все пoтъвахме,
днес за последно с тебе ще се видим...
Горчи ми в устата, не намирам думи...
Като че ли вчера бяхме в института -
в старата ни сграда, всичките липиди
заедно, щастливи в стъклената стая...
Виолетките нежни, толкова уханни,
все ще ми напомнят те за тебе, Вили...
Може пък да има виждане и после -
ако тъй е значи, ще се видим още!!!
С обич
Веси
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Кънчева Все права защищены
