13 nov 2008, 7:15

Горчива реалност

1.2K 0 2

Горчива реалност

 

Стоя до теб, а не те усещам,

няма го дори и твоят поглед...

Непознат си за мен разбирам,

гордостта е силна, дори пред любовта!

 

Груби думи пълнят очите ми с сълзи,

ти не си този, в който се влюбих...

Огънят на ревността гори в очите ти,

не си признаваш, но боли от самота...

 

Празното легло сега е мойта топлина...

Сърцето бие в тон с тишината...

Тръпки обземат моето тяло,

да не би това да е смъртта?

 

Безчувствен ме поглеждаш,

чувам как ръмжи в тебе яростта,

не искаш вече да си с мене,

а аз знам - това е реалността...

 

Дори целувките от устни топли, нежни,

дори прегръдките в нощта

не могат теб да стоплят

и леда в твоята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...