Nov 13, 2008, 7:15 AM

Горчива реалност

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Горчива реалност

 

Стоя до теб, а не те усещам,

няма го дори и твоят поглед...

Непознат си за мен разбирам,

гордостта е силна, дори пред любовта!

 

Груби думи пълнят очите ми с сълзи,

ти не си този, в който се влюбих...

Огънят на ревността гори в очите ти,

не си признаваш, но боли от самота...

 

Празното легло сега е мойта топлина...

Сърцето бие в тон с тишината...

Тръпки обземат моето тяло,

да не би това да е смъртта?

 

Безчувствен ме поглеждаш,

чувам как ръмжи в тебе яростта,

не искаш вече да си с мене,

а аз знам - това е реалността...

 

Дори целувките от устни топли, нежни,

дори прегръдките в нощта

не могат теб да стоплят

и леда в твоята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела ЛИСИЧКАТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...