GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА) GEIBRIEL (Габриела ЛИСИЧКАТА)
2 30
13.11.2008 г., 7:15

Горчива реалност

1.2K 0 2

Горчива реалност

 

Стоя до теб, а не те усещам,

няма го дори и твоят поглед...

Непознат си за мен разбирам,

гордостта е силна, дори пред любовта!

 

Груби думи пълнят очите ми с сълзи,

ти не си този, в който се влюбих...

Огънят на ревността гори в очите ти,

не си признаваш, но боли от самота...

 

Празното легло сега е мойта топлина...

Сърцето бие в тон с тишината...

Тръпки обземат моето тяло,

да не би това да е смъртта?

 

Безчувствен ме поглеждаш,

чувам как ръмжи в тебе яростта,

не искаш вече да си с мене,

а аз знам - това е реалността...

 

Дори целувките от устни топли, нежни,

дори прегръдките в нощта

не могат теб да стоплят

и леда в твоята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0