Горчива реалност
Стоя до теб, а не те усещам,
няма го дори и твоят поглед...
Непознат си за мен разбирам,
гордостта е силна, дори пред любовта!
Груби думи пълнят очите ми с сълзи,
ти не си този, в който се влюбих...
Огънят на ревността гори в очите ти,
не си признаваш, но боли от самота...
Празното легло сега е мойта топлина...
Сърцето бие в тон с тишината...
Тръпки обземат моето тяло,
да не би това да е смъртта?
Безчувствен ме поглеждаш,
чувам как ръмжи в тебе яростта,
не искаш вече да си с мене,
а аз знам - това е реалността...
Дори целувките от устни топли, нежни,
дори прегръдките в нощта
не могат теб да стоплят
и леда в твоята душа...
© Габриела ЛИСИЧКАТА Все права защищены
но ми хареса!