7 may 2008, 8:30

Гордост

1.1K 0 2
Гордост
Абдулрахман Акра

------------------------
Падат на земята жълти листа,
лицето на деня е вече сиво.
Есен е в клетите ни сърца
и в душите наши е горчиво.

Миражи са били мечтите празни,
лъжа обещанието е било.
Пред съд любовен вече сме виновни,
но отричаме вината си лъжливо.


Когато утре пролет ще разцъфне
и дечица наивни ще играят,
ти ще подслушваш жасмините увехнали
в стари вази как ще ни проклинат.

Когато в лято луна сребриста мига
с палаво око посред нощта,
ще ти напомня за обичта щастлива,
задушена с ръце на гордостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Абдулрахман Акра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...