Гордост
Абдулрахман Акра
------------------------
Падат на земята жълти листа,
лицето на деня е вече сиво.
Есен е в клетите ни сърца
и в душите наши е горчиво.
Миражи са били мечтите празни,
лъжа обещанието е било.
Пред съд любовен вече сме виновни,
но отричаме вината си лъжливо.
Когато утре пролет ще разцъфне
и дечица наивни ще играят,
ти ще подслушваш жасмините увехнали
в стари вази как ще ни проклинат.
Когато в лято луна сребриста мига
с палаво око посред нощта,
ще ти напомня за обичта щастлива,
задушена с ръце на гордостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Абдулрахман Акра Всички права запазени