May 7, 2008, 8:30 AM

Гордост

  Poetry » Love
1.1K 0 2
Гордост
Абдулрахман Акра

------------------------
Падат на земята жълти листа,
лицето на деня е вече сиво.
Есен е в клетите ни сърца
и в душите наши е горчиво.

Миражи са били мечтите празни,
лъжа обещанието е било.
Пред съд любовен вече сме виновни,
но отричаме вината си лъжливо.


Когато утре пролет ще разцъфне
и дечица наивни ще играят,
ти ще подслушваш жасмините увехнали
в стари вази как ще ни проклинат.

Когато в лято луна сребриста мига
с палаво око посред нощта,
ще ти напомня за обичта щастлива,
задушена с ръце на гордостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...