kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
31 may 2007, 7:35  

Гореща Зима 

  Poesía
584 0 3

                                   1989г.


Гореща зима, пали с топъл дъх снега и стапя се покоя.

Горещо време - след застоя пръст, ухае с пламъка, на зноя.

 

И топло е - в сърцата ни гори надежда, като адски камък...

И сякаш, допотопните мъгли, не са били до вчера замък,

чиито скърцащи врати, притискали са заревото,

на вярата искряща в детските очи - смрачавани, от злото.


Дванайсетия кобен час отмина.

 

- Нощта погина - пейте чучулиги!

 

Зората зазори, след мрачна зима.

 

Но, утро ще покълне - с тежки грижи.

 

                                               

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??