kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
May 31, 2007, 7:35 AM  

Гореща Зима 

  Poetry
548 0 3

                                   1989г.


Гореща зима, пали с топъл дъх снега и стапя се покоя.

Горещо време - след застоя пръст, ухае с пламъка, на зноя.

 

И топло е - в сърцата ни гори надежда, като адски камък...

И сякаш, допотопните мъгли, не са били до вчера замък,

чиито скърцащи врати, притискали са заревото,

на вярата искряща в детските очи - смрачавани, от злото.


Дванайсетия кобен час отмина.

 

- Нощта погина - пейте чучулиги!

 

Зората зазори, след мрачна зима.

 

Но, утро ще покълне - с тежки грижи.

 

                                               

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??