20 feb 2022, 21:52

Горска врява

1.1K 5 6

Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.

На щанца ски обула, по въздушна струя,
ловко враната като стрела се спусна.
Финишира на върха на слаба туя,
бързо в клонките от страх се мушна.

А след нея във гигантски слалом
шмугнаха се между двата бора,
финиша соколите превзеха с взлом,
първи трябва винаги да са в отбора.

Включиха се катерици в биатлона,
напосоки лешници летяха по мишена.
А елхичка, нежна, бяла примадона
от шишарките си за секунди бе лишена.

Отбор от читири стреснати мишока,
кърлинг горски заиграха по снега.
След себе си оставяха следа дълбока,
бутайки шишарките едва, едва.

Наежен заекът във паника стартира,
пред препятствията не помисли и да спира,
в маратона с олимпийски бяг спринтира,
задъхан, някъде в далечината финишира.

Така завърши сутрешната горска врява,
организирана от соколите и врана.
Първенци са всички в таз олимпиада...
всеки финишира, никой никого не хвана.

20.02.2022г.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

3 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....