20.02.2022 г., 21:52

Горска врява

1.1K 5 6

Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.

На щанца ски обула, по въздушна струя,
ловко враната като стрела се спусна.
Финишира на върха на слаба туя,
бързо в клонките от страх се мушна.

А след нея във гигантски слалом
шмугнаха се между двата бора,
финиша соколите превзеха с взлом,
първи трябва винаги да са в отбора.

Включиха се катерици в биатлона,
напосоки лешници летяха по мишена.
А елхичка, нежна, бяла примадона
от шишарките си за секунди бе лишена.

Отбор от читири стреснати мишока,
кърлинг горски заиграха по снега.
След себе си оставяха следа дълбока,
бутайки шишарките едва, едва.

Наежен заекът във паника стартира,
пред препятствията не помисли и да спира,
в маратона с олимпийски бяг спринтира,
задъхан, някъде в далечината финишира.

Така завърши сутрешната горска врява,
организирана от соколите и врана.
Първенци са всички в таз олимпиада...
всеки финишира, никой никого не хвана.

20.02.2022г.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...