20 февр. 2022 г., 21:52

Горска врява

1.1K 5 6

Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.

На щанца ски обула, по въздушна струя,
ловко враната като стрела се спусна.
Финишира на върха на слаба туя,
бързо в клонките от страх се мушна.

А след нея във гигантски слалом
шмугнаха се между двата бора,
финиша соколите превзеха с взлом,
първи трябва винаги да са в отбора.

Включиха се катерици в биатлона,
напосоки лешници летяха по мишена.
А елхичка, нежна, бяла примадона
от шишарките си за секунди бе лишена.

Отбор от читири стреснати мишока,
кърлинг горски заиграха по снега.
След себе си оставяха следа дълбока,
бутайки шишарките едва, едва.

Наежен заекът във паника стартира,
пред препятствията не помисли и да спира,
в маратона с олимпийски бяг спринтира,
задъхан, някъде в далечината финишира.

Така завърши сутрешната горска врява,
организирана от соколите и врана.
Първенци са всички в таз олимпиада...
всеки финишира, никой никого не хвана.

20.02.2022г.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

3 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....