1 oct 2009, 13:03

Горски приказки

1.1K 0 2

Мрак се спусна над селата

и звездици като злато

блясват тихо над всемира

и нощта под тях се сбира.

 

Само котката писана

на оградата застана,

а под нея кряка жаба

и се клати като баба.

 

Таралежчето бодливо

към къпините отива,

прилепчето хвърковато

все лудува цяло лято.

 

Малкото мишленце сиво

и врабченцето игриво

подслонили се в хралупа -

там храница те си трупат.

 

И една змия красива

кръшна си снага извива.

Тез душици толкоз дребни

хич не знаят що ги дебне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светът на децата е чист, те съвсем не знаят колко пошла е реалността,колко удари ще понесат после...
  • Много мило.
    Очаквам продължение.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...