Oct 1, 2009, 1:03 PM

Горски приказки

1.1K 0 2

Мрак се спусна над селата

и звездици като злато

блясват тихо над всемира

и нощта под тях се сбира.

 

Само котката писана

на оградата застана,

а под нея кряка жаба

и се клати като баба.

 

Таралежчето бодливо

към къпините отива,

прилепчето хвърковато

все лудува цяло лято.

 

Малкото мишленце сиво

и врабченцето игриво

подслонили се в хралупа -

там храница те си трупат.

 

И една змия красива

кръшна си снага извива.

Тез душици толкоз дребни

хич не знаят що ги дебне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светът на децата е чист, те съвсем не знаят колко пошла е реалността,колко удари ще понесат после...
  • Много мило.
    Очаквам продължение.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...