1.10.2009 г., 13:03

Горски приказки

1.1K 0 2

Мрак се спусна над селата

и звездици като злато

блясват тихо над всемира

и нощта под тях се сбира.

 

Само котката писана

на оградата застана,

а под нея кряка жаба

и се клати като баба.

 

Таралежчето бодливо

към къпините отива,

прилепчето хвърковато

все лудува цяло лято.

 

Малкото мишленце сиво

и врабченцето игриво

подслонили се в хралупа -

там храница те си трупат.

 

И една змия красива

кръшна си снага извива.

Тез душици толкоз дребни

хич не знаят що ги дебне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светът на децата е чист, те съвсем не знаят колко пошла е реалността,колко удари ще понесат после...
  • Много мило.
    Очаквам продължение.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...