1.10.2009 г., 13:03

Горски приказки

1.1K 0 2

Мрак се спусна над селата

и звездици като злато

блясват тихо над всемира

и нощта под тях се сбира.

 

Само котката писана

на оградата застана,

а под нея кряка жаба

и се клати като баба.

 

Таралежчето бодливо

към къпините отива,

прилепчето хвърковато

все лудува цяло лято.

 

Малкото мишленце сиво

и врабченцето игриво

подслонили се в хралупа -

там храница те си трупат.

 

И една змия красива

кръшна си снага извива.

Тез душици толкоз дребни

хич не знаят що ги дебне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светът на децата е чист, те съвсем не знаят колко пошла е реалността,колко удари ще понесат после...
  • Много мило.
    Очаквам продължение.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...