Горски приказки

1.10.2009 г., 13:03 ч.

Поезия » За деца

710 0 2

Мрак се спусна над селата

и звездици като злато

блясват тихо над всемира

и нощта под тях се сбира.

Само котката писана

на оградата застана,

а под нея кряка жаба

и се клати като баба.

Таралежчето бодливо

към къпините отива,

прилепчето хвърковато

все лудува цяло лято.

Малкото мишленце сиво

и врабченцето игриво

подслонили се в хралупа -

там храница те си трупат.

И една змия красива

кръшна си снага извива.

Тез душици толкоз дребни

хич не знаят що ги дебне.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

azura_luna (Петя Стефанова)

2009-11-21T09:25:49+02:00

Светът на децата е чист, те съвсем не знаят колко пошла е реалността,колко удари ще понесат после...
Katerina-pz (Катерина)

2009-10-02T08:40:05+03:00

Много мило.
Очаквам продължение.