Мрак се спусна над селата
и звездици като злато
блясват тихо над всемира
и нощта под тях се сбира.
Само котката писана
на оградата застана,
а под нея кряка жаба
и се клати като баба.
Таралежчето бодливо
към къпините отива,
прилепчето хвърковато
все лудува цяло лято.
Малкото мишленце сиво
и врабченцето игриво
подслонили се в хралупа -
там храница те си трупат.
И една змия красива
кръшна си снага извива.
Тез душици толкоз дребни
хич не знаят що ги дебне.
© Златко Тошков Все права защищены