20 abr 2012, 0:07

Горянин

  Poesía » Otra
1K 0 1

В хралупата на старата ела

на завет вътре мама ме родила.

От този миг зелената гора

е моят дом. От нея черпя сила.

 

Една бреза ме буди призори

с роса от свойте листи закачливи.

По пладне пея с птиците добри,

вечерям с бързоноги самодиви.

 

За мене знаят пътник и билкар.

С овчари търсим изворите чисти.

Тук всеки дънер е добър другар,

пристъпвам сред къпините-мъниста.

 

В гората пазя всеки лист и цвят,

край мен сърни и зайчета играят.

И щом напусна този хубав свят,

пак тук, в гората, ще ми бъде краят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че прочете! Изглежда тук не четат непознати автори...Благодаря за добрата оценка!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...