20 abr 2012, 0:07

Горянин

  Poesía » Otra
1K 0 1

В хралупата на старата ела

на завет вътре мама ме родила.

От този миг зелената гора

е моят дом. От нея черпя сила.

 

Една бреза ме буди призори

с роса от свойте листи закачливи.

По пладне пея с птиците добри,

вечерям с бързоноги самодиви.

 

За мене знаят пътник и билкар.

С овчари търсим изворите чисти.

Тук всеки дънер е добър другар,

пристъпвам сред къпините-мъниста.

 

В гората пазя всеки лист и цвят,

край мен сърни и зайчета играят.

И щом напусна този хубав свят,

пак тук, в гората, ще ми бъде краят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че прочете! Изглежда тук не четат непознати автори...Благодаря за добрата оценка!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...