В хралупата на старата ела

на завет вътре мама ме родила.

От този миг зелената гора

е моят дом. От нея черпя сила.

Една бреза ме буди призори

с роса от свойте листи закачливи.

По пладне пея с птиците добри,

вечерям с бързоноги самодиви.

За мене знаят пътник и билкар.

С овчари търсим изворите чисти.

Тук всеки дънер е добър другар,

пристъпвам сред къпините-мъниста.

В гората пазя всеки лист и цвят,

край мен сърни и зайчета играят.

И щом напусна този хубав свят,

пак тук, в гората, ще ми бъде краят!