В хралупата на старата ела
на завет вътре мама ме родила.
От този миг зелената гора
е моят дом. От нея черпя сила.
Една бреза ме буди призори
с роса от свойте листи закачливи.
По пладне пея с птиците добри,
вечерям с бързоноги самодиви.
За мене знаят пътник и билкар.
С овчари търсим изворите чисти.
Тук всеки дънер е добър другар,
пристъпвам сред къпините-мъниста. ...