Гостенка

27 oct 2010, 19:57

Poesía » De amor

551 0 4

Гостенка

Добре дошла! Очаквах те с години
да дойдеш пак във скромния ми дом.
Да! Спомням си, когато си замина -
не съм забравил пустия перон.

Седни до мене. Нека те погледна,
да видя пак любимите черти.
Смутен съм, да, и мъничко напрегнат.
Очите ли? - Не, просто ще вали.

Животът ли? Без тебе няма смисъл,
не струва даже "пукната" пара -
не знам кога и кой ме е орисал
да бъда сам - навярно е съдба.

Приятелите? Те да са ми живи,
помагат ми във радост и в беда,
да - имаше в годините фалшиви,
но времето полека ги преся.

Това е. Няма нищо интересно -
за драми вече май не съм готов
в живота ми - ту трудно е, ту лесно,
за малко си, знам... тръгваш пак, Любов...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eia (Росица Танчева)

2010-10-28T16:55:04+03:00

Много хубаво стихотворение!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2010-10-28T16:02:51+03:00

...
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-10-28T15:59:23+03:00

Браво, приятелю!
И да - тя не на всеки е гостенка, а и често си тръгва, разочарована...
Но винаги идва, отново...
Поздравява те за страхотните стихове!
Дерзай!
Marinna (Марина Тодорова)

2010-10-28T15:49:58+03:00

Би се получила страхотна песен с този текст.Браво!Понякога се питам дали обичаме другия, или сме влюбени в самата Любов???