Гостенка
Гостенка
Добре дошла! Очаквах те с години
да дойдеш пак във скромния ми дом.
Да! Спомням си, когато си замина -
не съм забравил пустия перон.
Седни до мене. Нека те погледна,
да видя пак любимите черти.
Смутен съм, да, и мъничко напрегнат.
Очите ли? - Не, просто ще вали.
Животът ли? Без тебе няма смисъл,
не струва даже "пукната" пара -
не знам кога и кой ме е орисал
да бъда сам - навярно е съдба.
Приятелите? Те да са ми живи,
помагат ми във радост и в беда,
да - имаше в годините фалшиви,
но времето полека ги преся.
Това е. Няма нищо интересно -
за драми вече май не съм готов
в живота ми - ту трудно е, ту лесно,
за малко си, знам... тръгваш пак, Любов...
© Чавдар All rights reserved.
