27 окт. 2010 г., 19:57

Гостенка 

  Поэзия » Любовная
550 0 4

Гостенка

 

Добре дошла! Очаквах те с години
да дойдеш пак във скромния ми дом.
Да! Спомням си, когато си замина -
не съм забравил пустия перон.

Седни до мене. Нека те погледна,
да видя пак любимите черти.
Смутен съм, да, и мъничко напрегнат.
Очите ли? - Не, просто ще вали.

Животът ли? Без тебе няма смисъл,
не струва даже "пукната" пара -
не знам кога и кой ме е орисал
да бъда сам - навярно е съдба.

Приятелите? Те да са ми живи,
помагат ми във радост и в беда,
да - имаше в годините фалшиви,
но времето полека ги преся.

Това е. Няма нищо интересно -
за драми вече май не съм готов
в живота ми - ту трудно е, ту лесно,
за малко си, знам... тръгваш пак, Любов...

© Чавдар Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво стихотворение!
  • ...
  • Браво, приятелю!
    И да - тя не на всеки е гостенка, а и често си тръгва, разочарована...
    Но винаги идва, отново...
    Поздравява те за страхотните стихове!
    Дерзай!
  • Би се получила страхотна песен с този текст.Браво!Понякога се питам дали обичаме другия, или сме влюбени в самата Любов???
Предложения
: ??:??