27 окт. 2010 г., 19:57

Гостенка

679 0 4

Гостенка

 

Добре дошла! Очаквах те с години
да дойдеш пак във скромния ми дом.
Да! Спомням си, когато си замина -
не съм забравил пустия перон.

Седни до мене. Нека те погледна,
да видя пак любимите черти.
Смутен съм, да, и мъничко напрегнат.
Очите ли? - Не, просто ще вали.

Животът ли? Без тебе няма смисъл,
не струва даже "пукната" пара -
не знам кога и кой ме е орисал
да бъда сам - навярно е съдба.

Приятелите? Те да са ми живи,
помагат ми във радост и в беда,
да - имаше в годините фалшиви,
но времето полека ги преся.

Това е. Няма нищо интересно -
за драми вече май не съм готов
в живота ми - ту трудно е, ту лесно,
за малко си, знам... тръгваш пак, Любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение!
  • ...
  • Браво, приятелю!
    И да - тя не на всеки е гостенка, а и често си тръгва, разочарована...
    Но винаги идва, отново...
    Поздравява те за страхотните стихове!
    Дерзай!
  • Би се получила страхотна песен с този текст.Браво!Понякога се питам дали обичаме другия, или сме влюбени в самата Любов???

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...