27.10.2010 г., 19:57

Гостенка

675 0 4

Гостенка

 

Добре дошла! Очаквах те с години
да дойдеш пак във скромния ми дом.
Да! Спомням си, когато си замина -
не съм забравил пустия перон.

Седни до мене. Нека те погледна,
да видя пак любимите черти.
Смутен съм, да, и мъничко напрегнат.
Очите ли? - Не, просто ще вали.

Животът ли? Без тебе няма смисъл,
не струва даже "пукната" пара -
не знам кога и кой ме е орисал
да бъда сам - навярно е съдба.

Приятелите? Те да са ми живи,
помагат ми във радост и в беда,
да - имаше в годините фалшиви,
но времето полека ги преся.

Това е. Няма нищо интересно -
за драми вече май не съм готов
в живота ми - ту трудно е, ту лесно,
за малко си, знам... тръгваш пак, Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение!
  • ...
  • Браво, приятелю!
    И да - тя не на всеки е гостенка, а и често си тръгва, разочарована...
    Но винаги идва, отново...
    Поздравява те за страхотните стихове!
    Дерзай!
  • Би се получила страхотна песен с този текст.Браво!Понякога се питам дали обичаме другия, или сме влюбени в самата Любов???

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...