27 jul 2009, 0:11

Гостите на дядо

1.1K 0 6

ГОСТИТЕ НА ДЯДО

 

 

Колко много радост,музика,усмивки!

И пълна къща с хора, признателни-

с една кръв роднини, най-близки,

 

 

И чувстваш близоста на душите,

Разтварят се с обич сърцата.

Галиш на внуците главите,

Притискаш към гърдите си децата.

 

Но колко кратко е всичко това!

Времето просто за нищо не стига!

Започва раздяла, настъпва тъга,

буца засяда в гърлото, в очите…сълза.

 

Голяма, топла, горчива…

Мъжка сълза!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С благодарност към всички, които прочетоха.
  • Много се развълнувах когато го прочетох.Размислих се-толкова истини за живота,времето минава наистина много бързо,неусетно!А любовта към нашите деца и внуци е прекрасна.Те са радост за нашите души,именно те ни дават желанието за живот в трудните ни дни.Поздрав от сърце Ви желая!
  • Развълнувах се! Такива моменти са наистина прекрасни и е много тъжно, когато настъпи времето за раздяла. Важното, обаче е, че дори и да са разделени един от друг, хората, които се обичат винаги се носят в сърцата си и никога не са далеч едни от други! Най-сърдечни поздрави!
  • Добър вечер г-н Стефанов искам да Ви благодаря за коментарчето и много се радвам,че стихотворението Ви харесва бих искал от Вас,ако не Ви затруднява разбира се бих искал,ако може да прегледате и другите ми произведения и да направите един кратък анализ.БЛАГОДАРЯ Ви предварително и с нетърпение ще чакам да прочета вашите анализи и съвети
  • "в очите... сълза"
    Прекрасно!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...