27.07.2009 г., 0:11

Гостите на дядо

1.1K 0 6

ГОСТИТЕ НА ДЯДО

 

 

Колко много радост,музика,усмивки!

И пълна къща с хора, признателни-

с една кръв роднини, най-близки,

 

 

И чувстваш близоста на душите,

Разтварят се с обич сърцата.

Галиш на внуците главите,

Притискаш към гърдите си децата.

 

Но колко кратко е всичко това!

Времето просто за нищо не стига!

Започва раздяла, настъпва тъга,

буца засяда в гърлото, в очите…сълза.

 

Голяма, топла, горчива…

Мъжка сълза!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С благодарност към всички, които прочетоха.
  • Много се развълнувах когато го прочетох.Размислих се-толкова истини за живота,времето минава наистина много бързо,неусетно!А любовта към нашите деца и внуци е прекрасна.Те са радост за нашите души,именно те ни дават желанието за живот в трудните ни дни.Поздрав от сърце Ви желая!
  • Развълнувах се! Такива моменти са наистина прекрасни и е много тъжно, когато настъпи времето за раздяла. Важното, обаче е, че дори и да са разделени един от друг, хората, които се обичат винаги се носят в сърцата си и никога не са далеч едни от други! Най-сърдечни поздрави!
  • Добър вечер г-н Стефанов искам да Ви благодаря за коментарчето и много се радвам,че стихотворението Ви харесва бих искал от Вас,ако не Ви затруднява разбира се бих искал,ако може да прегледате и другите ми произведения и да направите един кратък анализ.БЛАГОДАРЯ Ви предварително и с нетърпение ще чакам да прочета вашите анализи и съвети
  • "в очите... сълза"
    Прекрасно!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...