27.07.2009 г., 0:11

Гостите на дядо

1.1K 0 6

ГОСТИТЕ НА ДЯДО

 

 

Колко много радост,музика,усмивки!

И пълна къща с хора, признателни-

с една кръв роднини, най-близки,

 

 

И чувстваш близоста на душите,

Разтварят се с обич сърцата.

Галиш на внуците главите,

Притискаш към гърдите си децата.

 

Но колко кратко е всичко това!

Времето просто за нищо не стига!

Започва раздяла, настъпва тъга,

буца засяда в гърлото, в очите…сълза.

 

Голяма, топла, горчива…

Мъжка сълза!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С благодарност към всички, които прочетоха.
  • Много се развълнувах когато го прочетох.Размислих се-толкова истини за живота,времето минава наистина много бързо,неусетно!А любовта към нашите деца и внуци е прекрасна.Те са радост за нашите души,именно те ни дават желанието за живот в трудните ни дни.Поздрав от сърце Ви желая!
  • Развълнувах се! Такива моменти са наистина прекрасни и е много тъжно, когато настъпи времето за раздяла. Важното, обаче е, че дори и да са разделени един от друг, хората, които се обичат винаги се носят в сърцата си и никога не са далеч едни от други! Най-сърдечни поздрави!
  • Добър вечер г-н Стефанов искам да Ви благодаря за коментарчето и много се радвам,че стихотворението Ви харесва бих искал от Вас,ако не Ви затруднява разбира се бих искал,ако може да прегледате и другите ми произведения и да направите един кратък анализ.БЛАГОДАРЯ Ви предварително и с нетърпение ще чакам да прочета вашите анализи и съвети
  • "в очите... сълза"
    Прекрасно!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...