27 июл. 2009 г., 00:11

Гостите на дядо

1.1K 0 6

ГОСТИТЕ НА ДЯДО

 

 

Колко много радост,музика,усмивки!

И пълна къща с хора, признателни-

с една кръв роднини, най-близки,

 

 

И чувстваш близоста на душите,

Разтварят се с обич сърцата.

Галиш на внуците главите,

Притискаш към гърдите си децата.

 

Но колко кратко е всичко това!

Времето просто за нищо не стига!

Започва раздяла, настъпва тъга,

буца засяда в гърлото, в очите…сълза.

 

Голяма, топла, горчива…

Мъжка сълза!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С благодарност към всички, които прочетоха.
  • Много се развълнувах когато го прочетох.Размислих се-толкова истини за живота,времето минава наистина много бързо,неусетно!А любовта към нашите деца и внуци е прекрасна.Те са радост за нашите души,именно те ни дават желанието за живот в трудните ни дни.Поздрав от сърце Ви желая!
  • Развълнувах се! Такива моменти са наистина прекрасни и е много тъжно, когато настъпи времето за раздяла. Важното, обаче е, че дори и да са разделени един от друг, хората, които се обичат винаги се носят в сърцата си и никога не са далеч едни от други! Най-сърдечни поздрави!
  • Добър вечер г-н Стефанов искам да Ви благодаря за коментарчето и много се радвам,че стихотворението Ви харесва бих искал от Вас,ако не Ви затруднява разбира се бих искал,ако може да прегледате и другите ми произведения и да направите един кратък анализ.БЛАГОДАРЯ Ви предварително и с нетърпение ще чакам да прочета вашите анализи и съвети
  • "в очите... сълза"
    Прекрасно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...