ГОСТИТЕ НА ДЯДО
Колко много радост,музика,усмивки!
И пълна къща с хора, признателни-
с една кръв роднини, най-близки,
И чувстваш близоста на душите,
Разтварят се с обич сърцата.
Галиш на внуците главите,
Притискаш към гърдите си децата.
Но колко кратко е всичко това!
Времето просто за нищо не стига!
Започва раздяла, настъпва тъга,
буца засяда в гърлото, в очите…сълза. ...