Пак ще види мойта вила
погледа ми умилен –
чака срещата красива
след измъчения ден
петъчен. Денят на майстор,
цяла седмица лелян,
как кофраж кова, а растер
образ в точки е събрал
тази цяла олелия
на подем и на градеж;
как бетона със мистрия
мокър гладя и поглеж:
арматурата е скрита
и крепи етажа цял!
Някой, ще ми се, да пита
колко пот за туй съм дал.
За пари да не говорим –
цялата заплата – там!
А израстнала на двора
вилата, едвам-едвам,
се издига сред дървета
над короните им чак...
И събирам от парчета
образът ú в полумрак.
© Иван Христов Todos los derechos reservados